Подигравките, унижението и страхът да споделиш проблем също са част от разговора за безопасността в спорта. Европейският проект 360° Safe Play поставя детската гледна точка в центъра на решенията.

Когато възрастните говорят за безопасност в детския спорт, обикновено мислят за изправни съоръжения, подходяща екипировка и предпазване от контузии. Децата добавят още нещо: съотборници, които ги уважават, треньор, който разговаря спокойно, и увереност, че грешката няма да се превърне в повод за унижение.
Точно тези теми излязоха на преден план по време на работилница с 21 деца, организирана на 13 септември 2026 г. от Българската спортна федерация за деца и младежи в риск в рамките на европейския проект 360° Safe Play, финансиран по програма CERV-DAPHNE. Чрез разговори, рисунки, цветни карти и работа в малки групи участниците показаха как изглежда спортната среда, в която се чувстват сигурни.

Отговорите им насочват към въпрос, който засяга всеки клуб: достатъчно ли е детето да има къде да тренира, ако се страхува да каже, че нещо го притеснява?

Унижението също е риск
Международните изследвания показват защо безопасността в спорта трябва да включва и отношенията между хората. Европейското проучване CASES, чийто общ доклад е публикуван през 2021 г., обхваща над 10 000 души от шест държави, които са спортували преди навършване на пълнолетие. В него 33,9% от анкетираните съобщават, че в спортна среда са били унижавани или карани да се чувстват непълноценни, а 20,9% — че са били обект на крясъци, ругатни, заплахи или друга словесна агресия. Това са ретроспективни данни за преживявания в детството, а не статистика за всички деца в Европа или конкретно за България.
В българската работилница децата описват желаното отношение съвсем конкретно. В упражнението „Щит на доверието“ се откроява образът на треньор, който е търпелив при грешки, учи на дисциплина, насърчава здравословни навици и подкрепя, вместо да унижава.
Тези отговори показват, че децата очакват правила и изисквания. Заедно с тях обаче искат спокойна комуникация и усещане, че принадлежат към отбора.

Подигравките не приключват с тренировката
Един от любопитните подходи в заниманието е използването на цветовете на светофара. Със зелена карта децата показват, че се чувстват добре, с жълта – че са несигурни, а с червена – че изпитват дискомфорт.
Сред ситуациите, предизвикали несигурност или неприятно усещане, са онлайн подигравките. Това разширява разговора за безопасността отвъд залата и игрището: отношенията в отбора могат да продължат и в чатове и социални мрежи.
Според международното изследване HBSC за 2021–2022 г., представено от СЗО/Европа през 2024 г., около един на всеки шест юноши съобщава, че е преживял кибертормоз. Докладът използва данни от над 279 000 млади хора на 11, 13 и 15 години в 44 държави и региона в Европа, Централна Азия и Канада. Изследването не е ограничено до спорта, но дава контекст за тревогите, споделени от децата в работилницата. (СЗО/Европа)
Друг труден момент за участниците е да кажат на възрастен, че нещо не им харесва. При обсъждането на различни ситуации те най-често посочват като източник на помощ доверен учител или треньор. Изводът за тази група е ясен: длъжността и авторитетът сами по себе си не гарантират, че детето ще сподели проблем.

Приятелството има място до спортния резултат
Когато разказват какво прави спорта приятен, участниците поставят акцент върху уважението, приятелската среда и възможността да бъдат заедно. Особено ценни за много от тях са пътуванията за състезания — заради времето за разговори и създаване на приятелства.
Тази социална страна на спорта заслужава внимание и на фона на недостатъчната физическа активност сред младите хора. По-актуален поглед дава специалният „Евробарометър“ за спорта и физическата активност, публикуван на 22 септември 2026 г. Според него 38% от европейците спортуват или правят упражнения няколко пъти седмично, а 39% никога не го правят — спрямо 45% през 2022 г. Особено показателно за социалната роля на спорта е, че 86% от анкетираните смятат физическата активност за важна за изграждането на общност. Тази нагласа намира отражение и в детската работилница: участниците ценят приятелството, общуването и чувството, че принадлежат към отбора.
Тези данни поставят по-широка задача пред спортните организации: да създават среда, в която участието е едновременно достъпно, приятно и сигурно.

Да чуеш детето не означава непременно да го накараш да пише.
В края на работилницата участниците могат анонимно да посочат едно нещо, което биха променили. Сред желанията са по-добро отношение между хората и да не бъдат определяни като „лоши“ или „неспособни“.
За някои деца писането е трудно и те предпочитат рисунка или друг начин на изразяване. Част от участниците прекратяват заниманието по-рано – избор, приет като част от доброволния характер на срещата.
Това е важен практически урок: ако детското мнение ще участва в решенията, начинът на споделяне трябва да бъде съобразен с различните възможности и потребности. Работилницата с 21 участници не е представително изследване, но дава конкретни насоки за тази група.

Проектът 360° Safe Play цели да разработи цялостна система за закрила на децата в спортни клубове и организации, включваща превенция, ранно разпознаване и сигнализиране за насилие. Активното участие на децата е част от този подход.
Мненията от българската сесия, заедно с гледните точки на треньори и родители, ще бъдат използвани за създаването на практически инструменти по проекта. А критерият, който децата предлагат за безопасен спорт, е разбираем за всеки клуб: можеш да сгрешиш, да поискаш помощ и да бъдеш чут, без да загубиш мястото си в отбора.