В рамките на проекта 360° Safe Play Българската спортна федерация за деца и младежи в риск проведе две сесии с ключови участници в спортната среда – треньори и родители/настойници. Целта беше не просто да бъдат обсъдени принципите на безопасния спорт, а да се провери как те изглеждат в реални ситуации и какви конкретни правила, роли и механизми са необходими, за да бъдат прилагани на практика.

В сесията с треньори участваха 5 специалисти от клубове по баскетбол, футбол, волейбол и бадминтон. Работата беше насочена към ежедневните „сиви зони“ в спорта – ситуации, в които правилата невинаги са достатъчно ясни или лесни за прилагане. Сред най-трудните теми треньорите посочиха предотвратяването на конфликти и поддържането на безопасна среда, задържането на вниманието на по-малките деца и създаването на интересни и управляeми тренировки. Като общо предизвикателство беше откроена необходимостта едновременно да се изгражда доверие и да се поддържа достатъчен авторитет пред децата.

Особено внимание беше отделено на съблекалните, работата с дете насаме и подаването на сигнал при притеснение. Съблекалнята беше определена като най-трудната зона, тъй като често децата остават без пряк контрол. Треньорите подчертаха и че не е приемливо възрастен и дете да остават насаме без ясни правила и защитни механизми. При темата за сигнали и притеснения основната трудност беше неяснотата кой приема сигнала, какво се случва след това и кой носи отговорност за проследяване на случая.

Упражнението „Какво се случва, когато има проблем?“ предизвика най-задълбочената дискусия. Треньорите подчертаха, че първата реакция трябва да включва внимателно изслушване на детето и приемане на споделеното сериозно. По-трудни се оказват следващите стъпки – предаване на информацията, вземане на решения, проследяване и предотвратяване на повторение. Именно при последните етапи беше отчетена най-силна нужда от допълнителен ресурс и специализирана подкрепа.

В резултат на работата треньорите формулираха конкретни практически препоръки: срещи с родители преди началото на спортната година, ясен safeguarding или reporting контакт, правила за онлайн комуникация, процедура за необходима индивидуална работа с дете и достъп до допълнителна професионална подкрепа при по-сложни случаи.

Отделно беше проведена и сесия с 6 родители и настойници, насочена към темата за доверието между семейството и спортния клуб. Участниците посочиха, че се чувстват най-спокойни, когато виждат постоянен контрол от треньора, приятелска среда, безопасна инфраструктура, опитни специалисти и добра репутация на клуба.Интересен акцент беше и езикът, с който клубовете комуникират темите за безопасността. Родителите предпочетоха ясни и човешки формулировки като „уважение и благополучие“, „споделяне на притеснение“ и „какво се случва, когато има проблем“, вместо по-институционален или наказателно звучащ език. Те също отбелязаха, че думи като „благополучие“, „подкрепа“ и „реакция“ могат да останат прекалено общи, ако не бъдат обяснени чрез конкретни действия на клуба.

В рамките на упражнение ПЪТЯТ НА ДЕТЕТО регистрацията и самата тренировка се оказаха зоните с най-високо доверие. За разлика от тях съблекалните, онлайн комуникацията и състезанията бяха свързани с повече притеснения. Родителите посочиха особено силно негативното влияние на агресивно поведение от други възрастни по време на състезания, което може да доведе до напрежение, несигурност и отдръпване при децата.

Когато възникне проблем, родителите обикновено се обръщат първо към треньора. Ако въпросът не бъде решен, очакват ескалация към собственика или директора на клуба. В същото време участниците споделиха, че не познават ясно формализиран safeguarding отговорник или видима процедура, по която сигналът се разглежда и проследява. В някои случаи, при загуба на доверие, родителите просто отписват детето от клуба или спорта, вместо да продължат по формален път за разрешаване на проблема.

Сред най-важните приоритети, формулирани от родителите, са стандарти и продължаващо обучение за треньорите, обмен на добри практики с други клубове, включително международни, специализирана safeguarding квалификация и по-силна национална рамка.

Особено ценен резултат от родителската сесия беше и формулирането на практически насоки: семействата трябва предварително да знаят кой отговаря за безопасността, как се управляват съблекалните, какви са правилата при пътуване и онлайн комуникация, към кого да се обърнат при притеснение и какво могат да очакват като реакция и обратна връзка. Родителите също трябва да следят ранни промени в поведението на детето – отдръпване, тревожност или нежелание да посещава тренировки – и да търсят разговор още преди притеснението да се превърне в сериозен инцидент.

Общият извод: доверието не трябва да зависи само от един „добър човек“

И двете сесии показаха сходен модел. И треньорите, и родителите разчитат много на личното доверие към конкретния треньор. Това е важна основа, но не е достатъчно.

За да бъде спортната среда действително безопасна и предвидима, са необходими ясни хора за връзка и консултация, ясни правила, ясни маршрути за сигнализиране, последваща обратна връзка и достатъчно подготвени специалисти.

Именно това е една от основните цели на 360° Safe Play – да превърне принципите на безопасността в практически работеща система, която се разбира от треньори, родители и деца и може да се използва в реалния живот на спортния клуб.