На 13 септември 2026 г. Българската спортна федерация за деца и младежи в риск проведе специална co-creation сесия с 21 деца в рамките на европейския проект 360° Safe Play.
Срещата беше изградена като интерактивно занимание, в което децата можеха да участват по различни начини – чрез разговор, цветове, карти, рисунки и работа в малки групи. Това е в основата на методологията на детската работилница, която поставя собствената гледна точка на децата в центъра на разговора за безопасността в спорта.
Кога спортът е хубав?
В началото децата трябваше да кажат или покажат какво прави спорта приятно и сигурно място за тях.
Сред най-често споделяните отговори бяха уважението между съотборниците, приятелската среда и възможността да бъдат заедно като отбор.
Пътуванията за състезания също се оказаха особено ценни за много от участниците, защото им дават повече време за разговори, общуване и създаване на приятелства.

Зелен, жълт или червен момент?
Чрез специални карти в цветовете на светофара децата оценяваха различни ситуации от спортния си живот.
🟢 зелено – чувствам се добре;
🟡 жълто – не съм сигурен;
🔴 червено – не се чувствам добре.

Сред ситуациите, които предизвикаха повече несигурност или дискомфорт, бяха онлайн подигравките и моментите, в които детето трябва да каже на възрастен, че нещо не му харесва.
Особено ясно стана, че авторитетът сам по себе си не е достатъчен. За да сподели притеснение, детето трябва да има доверие на човека отсреща.

Към кого се обръщат децата?
В работата по различни ситуации децата най-често посочваха учител, на когото имат доверие, или своя треньор.
Това беше особено значим резултат за конкретната група участници. За много от тях именно тези възрастни са най-близките и достъпни хора, към които биха се обърнали при проблем.
При конфликт между връстници децата споделиха, че предпочитат да не се намесват сами, а да потърсят помощ от възрастен – учител или треньор.

„Щит на доверието“
Едно от най-ангажиращите упражнения беше „Щит на доверието“.
Децата трябваше да напишат или нарисуват как изглежда възрастен, на когото могат да разчитат.
Сред отговорите ясно се открои образът на треньора, който:
– е търпелив, когато детето допуска грешки;
– учи на дисциплина;
– насърчава здравословни навици;
– разговаря спокойно;
– подкрепя, вместо да унижава;
– кара детето да усеща, че принадлежи към отбора.
Точно такива отношения децата очакват от спортния клуб и от възрастните в него.

„Ако можех да променя едно нещо…“
В края на сесията всяко дете можеше анонимно да напише или нарисува едно нещо, което би искало да промени.
Сред отговорите се появиха желания:
да няма негативни хора около тях;
да не бъдат определяни като „лоши“ или „неспособни“;
хората да се отнасят по-добре един към друг.
За част от децата писането беше трудно и те предпочетоха да рисуват или да изразят мнението си по друг начин. Именно затова методологията на 360° Safe Play предвижда различни възможности за участие, така че писането да не бъде условие детският глас да бъде чут.

Детският глас като част от решенията
Не всички участници успяха да запазят концентрация до края на заниманието, а някои предпочетоха да прекратят участието си по-рано. Това също беше прието като част от доброволния характер на сесията и показа необходимостта бъдещите дейности да бъдат още по-гъвкави спрямо различните възрастови, комуникационни и образователни потребности на децата.
Най-ценният резултат обаче беше ясен:
Децата могат много добре да кажат какво ги кара да се чувстват сигурни – ако им дадем подходящ начин да го изразят.
Техните мнения, заедно с гледните точки на треньори и родители, ще бъдат използвани за разработването на практически решения и инструменти в рамките на 360° Safe Play, насочени към по-сигурна, уважителна и подкрепяща спортна среда за всички деца.